Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2012 18:52 - The Show Must Go On-Queen, Adam Lambert и Аз във Вроцлав (Полша)
Автор: chocobon87 Категория: Музика   
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
1



05. 07. 2012 г.-Ето, че и аз най-накрая излизам в чужбина. Знаех, че трябва да бъде за нещо специално и уникално и ето че получих най-страхотната възможност-концерт на "Куин" и Адам Ламбърт във Вроцлав (Полша). Обожавам "Куин", те са най-любимата ми рок-група, но едва ли бих се навила на това приключение ако имета но фронтмена в този случай беше различно.

Към 10 часа аз и Камелия (BG Glamberts), потеглихме от София с автобус. 20-те часа път до Прага+ още 5-6 до Вроцлав, за мен бяха интересни. Обожавам да слушам музика, да гледам през прозореца и някой леко и спокойно да ме вози :))) Минахме през градове като Белград и Будапеща. Вторият беше изключително красив през нощта, особенно реката, която бе така приятно осветена от двата бряга на града.

На 06. 07. 2012 г. към 6-7 ч. сутринта пристигнахме във Прага. Автобусът ни за Вроцлав потегли към 9 ч. Сигурно минахме по втората най-лоша пътна отсечка, която знам. Не, всъщнаст не. Отсечката Ямбол-Маломир бе поправена изоснови миналата година. Асфалтът по този чешки път бе топлова нескопосано изсипан, че сърцето ми започна да бие в такт с подскоците на автобуса. Когато навлязохме в Полша, хорицата със сергийките с пресни плодове от страни на пътя веднага ми навяха мили спомени за България :)

Към обяд пристигнахме в прекрасния Вроцлав, който жарко ни посрещна със своите, сигурно около 35оС. Веднага се насочихме към трамваите. В себе си носех карти на града, преснимани от чичко "Гуугъл" и солидна информация за транспорта. Въпрек и това, това, че всичко беше написано на Полски малко ни обърка. Спряхме едно момиче, което ни каза какво може да вземем в посока към нашия хотел. Взехме дадения трамвай и слязохме на произволна спирка. Не успяхме да се ориентираме за улиците, за това реших, че трябва да отидем до стадион "Миески", който е в посоката на нашия хотел и от там да се ориентираме. Аз съм много добра в ориентирането по карти :) Хванахме трамвай №10, който водеше до там. Този трамвай ни стана любим, почти, само него използвахме. Стигнахме до стадиона. Каква невероятна гледка!!! Стадион-Красавец! :) От там нататък всичко стана лесно и стигнахме до хотела, който се намираше до един прекрасен прохладен парк. Истински Рай бе сред дебелите сенки на дърветата в тази жега.

След като оправихме багажа, изкъпахме се, починахме си малко и излязохме да поразгледаме центъра. Първо отидохме на "връх Мола", а след това с нашия трамвай №10 до центъра, до където започна интересното. Слязохме на абсолютно произволна спирка. Размотавахме се сред красивите готически сгради, докато не започна да се стъмва. Аз знаех в кой хотел са отседнали "Куин" и Адам Ламбърт и решихме да проверим, дали не става нещо интересно там. Трудно открихме улицата, оказа се една тясна "тъмна, тъмна уличка" в дъното на която се издигаше една наистина огромна катедрала. Беше толкова призрачна, респектираща и пуста, че през нощта изглеждаше като земен дом на Сатаната, а не на Бога. С малка доза страх, минах покрай тази сграда, а от другата страна бяха те. Тези които се прекланяха пред истински хубавата музика. С грамофонни плочи, книги, огромни албуми и плакати с огромни маркери в ръце, чакаха своите любимци. Те трябваше да се приберат от чексаунд на стадиона. Може би около 50 човека чакаха. Вятър и дъжд... неее, нищо не можеше да ни изгони от там. Всички стояха на пост, докато... и аз не знам какво точно се случи. Само видях, как група фенки пищят и тича към група от еднакво облечени мъже, която се бе насочила към другия (не главен) вход на хотела и постепенно забърза крачка. Пищящи фенки!? Естествено, че това беше Адам Ламбърт, заобиколен от един куп бодигарди. Бързо, като Нинджа, той успя да се вмъкне в хотела. През същото това време, от Главния вход и "Куин" бяха влязли в хотела, без да раздадът автографи на феновете. Феновете останаха да чакат. Всичко стата ясно. Адам по принцип не е човек, който бяга от феновете, той найстина ги обича, обича публиката, общителен и отворен е към всичко и обича много живият контакт с хората. Той не бягаше от своите фенове, а от тези на "Куин". Една голяма част от които, никак не подкрепят решението на Браян Мей и Роджър Тейлър за няколко концерта в памет на Фреди Меркюри, в Европа с Адам. Погрешно смятат, че той иска да замести тяхния идол. За това голяма вина носят и медиите, които често правят "гениални" изводи, които поставят, като заглавия на статиите и интервютата си с него. Полските медии, имаха доста негативно отношение към него, изкарваха го арогантен и надменен и му задаваха много кофти въпроси. Самият Браян Мей казва за него "Той е уверен, без да е арогантен. Той не е марионетка, той е изключително умен и интелигентен". Ех, малко се поотвлякох, но дано да има полза.

Час-Два след суматохата, феновете отново видяха дългата, къдрава коса на Браян Мей, заедно с двама бодигарди. Той излезе за да раздава автографи :) Хората не се бутаха, всеки знаеше, че ще получи автограф и дори той самият го каза. Един фен извика "Ти си гений", а Браян му отговори "Не, не съм аз геният" (знаете, кого има предвид-Фреди Меркюри). Аз също получих автограф и едно листче с карта на града от другата страна се превърна в голяма ценност. Има символика :) Радвам се, че прие да го подпише, радвам се, че прие писмата на две български фенки, които нямаха възможност да дойдат с нас.

http://www.youtube.com/watch?v=BQX4S0D-Oqg&feature=related

Тази нощ бе доста студена. Валеше здраво, беше към 12-1 часа след полунощ и трябваше да се приберем в нашата "Орбита". Хванахме едно такси и без проблеми се прибрахме.

07. 07. 2012 г. Големият Ден. Те всички дни от престоя си бяха Големи, но този бе НАЙ-ВЕЛИКИЯ. Божествена дата, за Божествена среща. Изпуснахме закуската в хотела, но пийнахме по едно кафе, а аз си поръчах и мелба. След това отидохме да се поразходим, да напазаруваме малко в мола :))) На излизане от там видяхме, че има веселба. Хората танцуваха, пееха, рисуваха със спрейове, имаше стрийт-баскет... Поразгледахме, но нямахме много време да се застояваме, защото стадионът ни чакаше. Прибрахме се в хотела, нагласихме се и тръгнахме за Шоуто.

Към 15 без нещо, бяхме на стадиона, още не бяха отворени вратите. Трябваше да се сбогуваме с храната и водата си. След няколко минути вратите се отвориха и... спринт, за по-хубаво място на терена. Оказа се, че аз и Камелия сме сбъркали зоната и... отново спринт към "Голден Съркъл". Тъкмо бяхме навлезнали в "Златния Кръг", когато стюардите ни спряха и ни казаха да се наредим на опашката. Поглеждам зад мен и виждам километрична опашка. Направих няколко крачки назад и се вмъкнах в опашката. След 2-3 минути тичах с червена гривничка на ръката към сцената. Намерих си идеално място, на една ръка разстояние от сцената. Толкова близо бях цяла вечер до тях. Голямото чакане в жегата, без капка водичка бе много мъчително. За кратко заваля лек, освежаващ дъждец, от който се почувствах, като преродена. С първата подгряваща група, тотално забравих за жаждата. Трите подгряващи банди бяха невероятни, наистина страхотни и всички искренно се забавлявахме с тяхната музика. Преди всяка една от тях да се изяви, сцената претърпяваше лека промяна. Преди за започне Голямото Шоу на "Куин" с Адам, сценичните работници трябваше да се потрудят доста повече. Тонколони, два големи усилвателя, цялата сцена бе облепена с нещо като мокет, за да няма вечерта, падащи звезди :) Най-великите моменти за публиката бяха, премахването на плаща от барабаните с надписа "Queen" и опъването на огромната завеса с логото на групата.

Същата тази завеса, така ефектно се разпадна пред очите ни само минути след като бе опъната. Невероятно! Всякаш с ръка някой раздира много гъста паяжина в красива пещера. През дупката излитат хиляди стресирани прилепи, а в средата, в дима виждаш силуета на един Рок-Дявол, който иска да те заведе в неговия Рай. В началото е малко плах, но всичко се изяснява. Димът се разстила и изчезва, той решително крачи към теб за да те Грабне. Той и колегите му имат мисия-да се Забавлявате.

http://www.youtube.com/watch?v=CTAmD8MEYjA

И наистина, всички се забавляваха. Публиката беше страхотна. Пяхме, танцувахме, пляскахме без да спрем и за миг. Горкото момиче до мен, през целия концерт снимаше с телефона си, а аз без да искам, няколко пъти я бутнах леко.

Те също адски много се забавляваха, особенно Адам и Роджър. Двамата правеха най-голямото шоу на сцената.

Няма да забравя страхотните импровизации на китарите и вокала ;) Надсвирването между баща и син Тейлър.

Love of my life в изпълнение на Браян Мей в което си включи и Фреди Меркюри. Дуета му с Роджър за "39. Дуета на г-н Тейлър и Адам за Under Pressure бе толкова симпатичен. Адам Ламбърт изглеждаше като хлапе до него, като един послушен, но не съвсем ученик.

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=IpN_JtOkC0g#!

http://www.youtube.com/watch?v=oCUixHRJzbA

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=PhzwlLUuGO4#!

http://www.youtube.com/watch?v=tkQgRdivXRs&feature=related

Всичко беше:

http://www.youtube.com/watch?v=VFBGS7bQUl0&feature=relmfu

Хора и най-качественият запис на лайф-шоу на Адам не звучи така добре, просто човек трябва да го чуе, да го види на живо, за да разбере, защо Гламбъртс са толкова обсебени. Невероятно харизматичен и артистичен. Невероятен е моментът в който той поглежда към теб, така, всякаш иска да те запечата, като с фотоапарат в съзнанието си, завинаги. С много страст в погледа, той ти казва това, което иска от теб в този момент "Да, да... пей, танцувай, скачай, пляскай бейби... така те искам, искам да запомня така твоето лице, вашите лица..."+някой неприлични неща :))) А може би просто се опитваше да прочете, какво пише на българското знаме :))) Уникален и неописуем е всеки един момент в който погледа на Артиста се среща с този на Фена. Това се случваше с мен много често, почти на всяка песен. Той търсеше очите на хората в публиката, търсеше контакта с тях и го осъществяваше изключително успешно.

http://www.youtube.com/watch?v=IkKG-OVh5DM

http://www.youtube.com/watch?v=Zc519-o33O0

Това бе първият концерта на неговото любимо червено Dragon Attack (Elmo) Jacket. И да бъдеш от първите, които виждат нещо ново дори и само в стила на обличане на един строхотен Артист е нещо чудесно, особенно под такъв съпровод.

http://www.youtube.com/watch?v=UigtKweBQjo

http://www.youtube.com/watch?v=-uiVxnrS_U4

Като всяко едно хубаво нещо и това ШОУ имаше своя Красив край "For Now". На биса, момчетата изпълниха 3 песни. Последна беше "We are the champions". След това, дойде време за задружна прегръдка, горещи аплодисменти...

http://www.youtube.com/watch?v=9zDjxjWSvz8&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=rkdQM7L4dPw&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=SotJul0qHsA

http://www.youtube.com/watch?v=-SKwL37or2A

Ние решихме отново да почакаме за автографи пред стадиона, но те бързо се бяха измъкнали през изход от самия стадион директно на паркинга, който е на едно ниво под зданието. Хванахме си едно такси. Шофьора не разбираше английски, но с карта, език на жестовете и думата "злоти" успешно се прибрахме в хотела :)))

08. 07. 2012 г. Деня на заминаването ни. Чувствах се като дъска. Ужасна мускулна треска навсякъде, все пак като се пораздважих се почувствах много по-добре. Ясно бе, че в този хотел, няма да закусваме. Бях обещала на дружката, че тази сутрин ще чакаме "Куин" и Адам Ламбърт пред "Монопол", но първо минахме през "Кауфланда" за храна. Там видях "Български таратор", купих си две малки кофички и да ви кажа, не беше "Български". Нашето ГМО си е по-хубаво от тяхното :))) Е, не беше чак толкова зле. Потеглихме към "Монопол" с кофичка "Полски таратор" в ръка. Той представляваше една жълтеникава солена каша, без почти никакви краставици, с много орехи и копър и с пълното отсъствие на bacillus bulgaricus :)

Стегнахме пред хотела пред който чакаше един фен. Аз реших да се поразходя из околността. Видях страхотните готически сгради, огромните катедрали от които се разнасяха църковни песнопения, едно от малките гномчета (статуетки характерни за града) и един чудесен, малък, прохладен парк. На всеки един от прозорците на първия етаж на Операта стояха бутилки от бира и разни алкохоли :)))

Пред хотела постепенно започнаха да прииждат групи от фенове. Отново винили, албуми, книги... навсякъде лика на Фреди Меркюри. Запознах се с една много мила полякиня-Магдалена, която преди това, познавах от Туитър. Тя обмени с нас няколко изречения относно концерта.

Хората от хотела опънаха две червени ленти от страни по пътечката и от вътре към колите постепенно започнаха да изнасят багаж. Дрехи, купища дрехи, китари... какво ли не мина пред очите ни. Сигурно имаше 100 човека, все млади хора, които бяха обсадили главния вход от двете страни и отпред, точно пред колите. Половината бяха "Queen", другата половина "QueenBert" (like me :) ).

Беше изключително вълнуващо, а времето си течеше и автобуса за Прага нямаше да ни чака дълго, ако закъснеем. Случайни минувачи, туристи, хора, които също бяха временно пребиваващи в хотела се спираха и възкликваха "Това е толкова красиво, трябва да се снима" и снимаха тълпата.

Първи излезна сина на Роджър Тейлър, който беше такъв сладур, толкова ведър и усмихнат. Поздрави ни, помаха ни, даде автограф на един фен, който се сети да му поиска. След няколко минути мина и баща му, доста по-сериозен. Раздаде автографи на няколко късметлии от които аз не бях част. Каза ни "Получи се страхотно шоу, вие бяхте невероятна публика" и се качи в една от колите. След него се появи далеч по-усмихнатия Браян Мей, който също ни похвали и каза "Съжалявам, но днес няма да раздавам автографи, снощи го направих" (имаше предвид, вечерта преди концерта). Почувствах се голяма късметлийка, когато той каза това. Влезе в колата при Роджър Тейлър и изведнъж всички коли отпътуваха. Феновете на "Куин" се разпръснаха, QueenBert-ите останаха в леко недоумение-"Ами Адам". Мда, Хитрата Нинджа отново избяга от феновете на "Куин" през другия вход, докато другите обираха почести. Мислех, че този път той ще допълни красивата картина, но не стана. Имахме да му даваме, нещо много важно от фен-базата в България, но скоро ще имаме мач-реванш и ще го получи ;)

http://www.youtube.com/watch?v=IWaP8mcdRS8&feature=plcp

По-малко от час до тръгването на автобуса ни за Прага. Бързо хванахме едно такси и... до хотела. Взехме багажа, оправихме всичко, което трябваше да оправим и със същото такси, към автогарата. Натоварихме се на автобуса 10-ина минути преди той да потегли. Така, към 14 ч. заедно с "Куин" и Адам напуснахме Вроцлав. За съжаление в две различни посоки и с различен транспорт.

В 19 ч. бяхме в Прага. Хотелът беше страхотен и само на 100 метра от автогарата. Не можахме да видим нищо от Прага, заради мускулната ми треска, но въобще не съжалявам.

09. 09. 2012г. Хванахме закуската в хотела. Имахме голям избор на храна и напитки. Хубаво си хапнахме, взехме си багажа и "Добре дошли в автобуса за България". Чувството бе странно, хем се радвам да видя сънародници, хем ми е някак си мъчно. Пътуването беше супер, като изключим двучасовото чакане на границата за влизане в Сърбия.

10. 07. 2012 г. България ни посрещна с прекрасна природа и едри капки дъжд. Прибрахме се в София живи, здрави, щастливи.

Ще ми се да имах около мен бутони за "replay" и "pause" и когато пожелая да мога да се връщам в тези дни и да изживявам всичко отново. Беше невероятно да видиш, как песните на Фреди Меркюри живеят своя нов пълноценен живот на сцената, като истории пречупени през мирогледа на Адам Ламбърт. Да, Фреди Меркюри е незаменим, но неговата най-голяма любов, неговата любима Кралица бе жива и отново толкова щастлива в две уникални седмици. Тя трябва да продължава да живее и това ще се случи-ще има още съвместни концерти, защото е казано-The Show Must Go On.

Този престой в чужбина ми вдъхна повече увереност, открих някои мои, много хубави качества. Мисля, че може би малко се промених. А този концерт се превърна в едно Огромно Вдъхновение за мен, вече имам още един огромен стимул в живота :)



Тагове:   Poland,   ADAM,   Queen,   lambert,   wroclaw,


Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: chocobon87
Категория: Изкуство
Прочетен: 213151
Постинги: 30
Коментари: 29
Гласове: 249
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30